Трафиканти печелят €2000 на ден от българско момиче

Антоанета Василева, секретар на Комисията за борба с трафика на хора:

Трафиканти печелят €2000 на ден от българско момиче

Ако бъдат осъдени, сводниците получават едва до 3 г. затвор

Алексей Димитров

ИВА ГРИГОРОВА

19.10.2011

- Г-жо Василева, 18 октомври е Европейският ден за борба с трафика на хора. В тази връзка от началото на 2011 г. колко българи са станали жертва на това престъпление?

- За първите 6 месеца са регистрирани 313 жертви на трафик - 279 жени и 34 мъже. От всички тях 36 са непълнолетни, а 2 - малолетни. Всички деца са настанени в кризисни центрове. Миналата година жертвите бяха 87. Основната цел е сексуална експлоатация. Имаме и 2 защитени свидетелки т.г. по дела срешу трафиканти. Правим всичко необходимо за тяхната закрила.

- Две защитени свидетелки малко ли е на фона на всички 313 жертви от началото на годината? Притесняват ли се тези хора да кажат пред съда какво им се е случило?

- Броят на жертвите т.г. е доста по-голям от миналогодишния. Това не означава, че трафикът се е повишил, а че ние ставаме по-добри. У самите жертви се усеща пораснало доверие към институциите. Всички те са явни свидетели по дела. За защитените 2 жени просто е имало много сериозна заплаха.

- В кои страни най-често жертви на трафик стават българи?

- Холандия, Германия, Италия, Белгия, Австрия. Кипър и Швеция са нови дестинации. Традиционно в Гърция, Испания и Италия хората биват трудово експлоатирани. От началото на годината има 20 мъже, жертви на трудова експлоатация.

- Как се заставя мъж да работи и да бъде експлоатиран?

- Имахме случай в Швеция преди 2 г. Трима мъже са заведени там от друг мъж, за да берат боровинки в планината. Той ги е оставил там. Не знаели езика. Не им е осигурил подслон, нито храна. Яли са един хляб и един салам на ден. Когато опитали да роптаят, той започвал да ги бие. Тръгнали си, стигнали до някаква магистрала. Полицията ги прибрала и така са се спасили. Имаме случаи в Италия и Испания, където хора отиват в отдалечени ферми без телефон, документи и без да знаят език. Много често тези хора дори са дали пари, за да започнат някаква работа. Българинът е издръжлив и решава да търпи и чак след 6-7 месеца осъзнава, че нещата не са наред.

- Жените обикновено са принудени да станат проститутки. Каква печалба осигурява това на сводниците?

- Това е изключително доходоносен бизнес. Някои момичета са заставени да проституират 12-14 часа на ден, а 15-минутен сеанс струва 50 евро. От изкараните над 2000 евро момичето не получава почти нищо, освен суми за неща от първа необходимост - храна, бельо и цигари.

- Как обикновено принуждават момичетата?

- Обикновено става с бой и психически тормоз. Ако случайно момичето се осмели да избяга, започват манипулации от типа „Знам къде учи братчето ти” или „Имаш малко дете, знам, че майка ти и баща ти го гледат. Внимавай какво правиш, иначе ще го намерят в някоя канавка.” Тези заплахи са абсолютно достатъчни, за да накараш една жена да прави, каквото й се казва. Сутеньорите разрешават на пленничките си да се обаждат на близките си, но това става под зоркия им поглед. За да не будят съмнение, момичетата говорят само репетирани реплики, често с опрян до главата пистолет: „Добре съм”, „Много е хубаво тук, добри пари изкарвам. Скоро ще ви пратя.” Често родителите дълго време не разбират какво наистина се случва. Съветвам всички хора, които напускат страната, да си изберат някаква кодова фраза, с която да сигнализират по телефона на приятели и близки, ако са в беда.

- Стигало ли се е до убийства или самоубийства?

- Да. Някои жени не издържат на непрекъснатия сексуален и психически тормоз - показни изнасилвания, системни побои, гасене на цигари в ръцете, глад, и решават, че е по-добре да умрат. Винаги съм казвала, че едно дете или млада жена няма нужда от такъв опит, за да порасне. Убийствата в повечето случаи остават неразкрити. За тях ние разбираме от разкази на момичета. Обикновено телата на убитите жени се захвърлят някъде и никой никога не ги намира. Наслушала съм се на ужасни истории и се изумявам как може да има толкова жестоки хора. Трафикантите измислят невероятни неща, за да държат жените в подчинение.

- Българи ли са голямата част от трафикантите, които извеждат наши момичета в чужбина?

- Понякога. Има трафиканти от всички националности. Местни организират извеждането от страната. Вътрешният трафик (б.р. - когато от един регион в страната жените отиват в друг) е 45% от целия трафик, а дялът на външния е 55%. Категорично вече България е страна дестинация за трафик. Неслучайно през 2009 г. приехме промени в НК, свързани със съзнателното използване на сексуслуги от жертва на трафик. Въпреки дискусиите това се оказа полезно и имаме доста осъдени. Гледат се все повече дела за пране на пари, спечелени от този бизнес. Едно е да затвориш трафиканта, но друго е да му отнемеш всичко. Тогава вече може да се говори за прекъсване на престъпния канал. Отнемането на пари и имоти затваря кръга.

- Колко са българските осъдени трафиканти?

- За миналата година у нас са получили присъди 179, а за тази – 64. Влезлите в сила наказания са 56, защото другите дела още не са приключили на последна инстанция. Обикновено подсъдимите получават затвор до 3 г. Считам, че това е твърде малко. Толкова трябва да е минимумът независимо дали съдейства на разследването или не. Новата директива на ЕК залага минимум 3 г. затвор за трафик.

- Какви хора стават жертва на трафик? Какъв е социалният им статус?

- Обикновено са хора от малките градове, със среден към нисък статус, които за задлъжнели. Интелектуалното им ниво е нормално. Някои са с висше образование, но не могат да си намерят работа. Една чистачка в България ако взема 300-400 лв. месечно, то в Гърция заплатата й би била 1000-1200 лв. При последния случай, по който работихме, студентка се беше отзовала на оферта за работа. Посрещнали я на летището и точно 10 минути по-късно осъзнала, че е жертва на трафик.

- Развиват ли жертвите Стокхолмски синдром?

- Съществува т.нар. Лавърбой метод. Момичето излиза с хубав заможен младеж. Води я на ресторанти, на море, в чужбина. Това би могъл да е трафикант. Когато девойката е достатъчно влюбена и готова на всичко, тя съзнателно отива да проституира, защото си мисли, че го прави в името на общото бъдеще. В този капан обикновено попадат момичета на 16-18 г.

- Кой случай на сексуална експлоатация най-много ви е впечатлил?

- Имаше жена, която е била 8 г. в трафик. Сега е доста стабилна и учи в университет. Тя е много добро същество, което е било подведено от познат да замине да работи в Холандия. Била е на 21 г. През тези 8 г. плен 1-2 пъти се е връщала у нас, но е била заплашвана и следена. Родителите й не са се усъмнили, че всичко е наред. Накрая е събрала смелост и е успяла да се измъкне. Въпреки ужаса е научила холандски и това много й е помогнало. Освен това има много добра фотографска памет и е помогнала на разследването. Чакаме финална присъда за трафиканта. На първа инстанция получи 8 г. На момичето е присъдено обезщетение, а на него - отнемане на имоти. Аз й се възхищавам.

- На 3 октомври стартира кампанията на комисията за борба с трафика на хора. Показахте филмчето „Две малки момиченца“. Разкажете повече за него. Историята, разказана в него, е действителна...

- България за пета поредна година участва в честванията на 18 октомври. Решихме да разпространим филма „Две малки момиченца“ на режисьорката Рут Бени. Уникалното на този проект е, че това е анимационен филм за превенцията на трафика на хора. Има много игрални и документални продукции, но тук филмчето стига до хора от всички възрасти, подходящо е за ученици от 5-7 клас. Създадохме и книжка с комикси. То е по действителен случай и в него се разказва за 2 албански момичета. Това обаче може да бъде историята и на всяко българско момиче. Става дума за девойки от малък град или село. Те имат мечти, които някой на свой ред използва, за да ги експлоатира. Много хора живеят в един по-добронамерен свят, рядко проявяват достатъчно здравословна мнителност. Този филм ще е инструмент към Наръчника за учители, който отпечатахме. Филмчето ще стигне до всички училища в страната в следващия месец. Целим да накараме младите хора, родителите и учителите им да са по-мнителни.

- Какво се случва днес с тези две момичета? На финала на филма става ясно, че едното може и да не види близките си никога повече.

- Едното момиче е било в мрежа, от която е успяло да се измъкне. При нея процесът на реинтеграция е по-безболезнен. Другата жена е попаднала в организирана престъпна група. За да бъде опазен животът й, самоличността й е сменена. Не са малко жертвите, на които се случва точно това - не се чуват и виждат с роднините си. Слава Богу, с български момичета това не се е случвало.

- В с. Подем има училище, в което учат момичета, жертви на трафик. Как се възстановяват те?

- В Подем се настаняват предимно непълнолетни момичета, които са извършвали някакви престъпления. Много ясно трябва да се направи разликата, че когато едно дете извърши престъпление, то е в ситуация на принуждение. Трафикираните са жертви на 100%, независимо дали са проституирали, просили и т.н. Откакто съм секретар на комисията, нямам информация за трафикирани момичета, настанени в Подем. Не бих го допуснала, защото не смятам, че там е най-доброто място за тях. По-подходящи са кризисните ни центрове в страната. У нас те са 11, разположени са равномерно из страната. В София е най-големият и е с капацитет 22 души. Имаме и 2 шелтъра за възрастни.
.
Визитка
От 2007 г. е секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора

Преди това е била изпълнителен директор на неправителствената организация Face to Face

Има хуманитарно образование

Специализирала е „Човешки права“ в Швеция и Канада

в мо / Bg whores