Добро или лошо явление, проституцията присъства легално или нелегално във всяка съвременна страна

Истините за най-древната професия

Кратка история на времето, поне що се отнася до жриците на любовта

МИХАИЛ ЧИПИЛОВ

21.10.2011

Добро или лошо явление, проституцията присъства легално или нелегално във всяка съвременна страна. Докато в някои държави тя се смята за срамно и противозаконно занимание, в свободомислеща Холандия правителството поема разходите на инвалидите за посещение на публични домове 12 пъти годишно. Презумпцията е, че всеки човек има физиологична потребност от секс поне веднъж месечно и ако поради вродени или придобити недъзи не може да си го осигурява, социалните служби са длъжни да се погрижат за нуждите му. В Холандия, разбира се, проституцията е легализирана. Съществуват обаче и други страни, в които формално тя е извън закона, но в същото време правителствата им разчитат на платения секс като на основно средство за валутни постъпления... под формата на туризъм.

В миналото на проституцията, известна днес като „най-древната професия”, не се е гледало с лошо око. В Древна Гърция и Рим публичният дом бил една от най-важните сгради. В Древен Китай пък червените фенери били съвсем естествено нещо. Към края на мракобесното Средновековие и през Ренесанса в много европейски държави проституцията също станала под една или друга форма част от обществения живот.

ФАКТ I

Проститутките („блудници”) са споменати в Стария завет. В книгата Исус Навин (2:1) пише за блудницата Раав, която живеела в Йерихон. Дори в дълбоко религиозната Юдея рядко се опитвали да се борят против проституцията, а когато все пак се стигало дотам, акциите протичали без особен успех.

ФАКТ II

Във Вавилон жриците на любовта (буквално казано, тъй като тези жени наистина били жрици в храмовете) се радвали на огромна почит. Дори нещо повече: всяка местна жена била длъжна поне веднъж в живота си да се отдаде на чужд мъж срещу заплащане в предвидената за целта обител.

ФАКТ III

Смятало се, че гръцката богиня Афродита била куртизанка. Затова в Пафос, както и в други посветени на нея храмове, задължително живеели група свещени проститутки.

ФАКТ IV

Първият, който облага проституцията с данък, е атинският законодател Солон (между 640-635 - около 559 г. пр.н.е.). Тогава били построени бордеи (диктериони), в които момичетата стояли голи край входа в очакване на клиентите си.

ФАКТ V

В Древна Гърция висшата прослойка на проститутките се наричали хетери (буквално – приятелки). Някои от тях се прославили с блестящ ум и красота. Прочутата хетера и съдържателка на бордей Аспазия станала втора съпруга на Перикъл и превърнала дома им в културен и интелектуален център на Атина. Чести гости им били художници, поети, философи. Политическите опоненти на Перикъл обвинили Аспазия в неморалност, но не постигнали нищо. След смъртта на видния държавник тя се омъжила за богатия търговец на добитък Лизикъл.

ФАКТ VI

Древноримската жена, която искала да се занимава с платена любов, трябвало да се яви пред магистрата и ясно да заяви намеренията си. След това била вписвана в списъка на проститутките и й се издавал лиценз (licentia stupri). В имперския период на Рим разгулът стигнал такива висини, че дори сенаторски щерки искали licentia stupri. Император Тиберий (15 - 37 г.), самият той виден похотливец, се принудил да издаде едикт, който забранявал на дъщерите на благородници да се занимават с проституция. По-следващият император - хромият и заекващ Клавдий (41 - 54 г.), пък не случил на жена. Далеч по-младата му съпруга Месалина и до днес е символ на разврата. Освен че преспала с безчет млади благородници и офицери, според слуховете нощем тя работела в публичен дом.

ФАКТ VII

Руски сборник със закони от 1598 г. поставя проститутките под защита и им гарантира компенсация от 2 пари при оскърбление („обезчестяване”). В огромната славянска страна започнали да преследват проституцията през 1694 г., а от 1728 г. самата дума, означаваща публична жена, била обявена за нецензурна.

ФАКТ VIII

Европейските „честни куртизанки” работели за един или няколко богати покровители. Понякога тези жени били от добър произход и даже били омъжени, но съпрузите им стояли по-ниско в социалната стълбица от клиентите им.

ФАКТ IX

Макар че правели секс с компаньоните си, гейшите не се числели към кастата проститутките. Това личало още по дрехите им. Проститутката стъкмявала пояса на кимоното си в прост възел отпред, което й позволявало да го развързва многократно всеки ден. При гейшите възелът на кимоното бил много по-сложен и се намирал отзад. Без чужда помощ той не можел нито да бъде направен, нито да бъде развързан. Самата дума „гейша” на японски означава „човек на изкуството”.

ФАКТ X

В мюсюлманските страни, най-вече при шиитите, проституцията също не е непозната. Тя се нарича или „временен брак за една нощ” (мут’а), който формално дава право на секс, или „сватбен подарък” (махър).
.
Голи филипинки правят изкуство

Филипинските стриптийзьорки трябва да предизвикат в мъжете не само възбуда, но и уважение.
АМБИЦИИ

Танцуването на пилон е изкуство, заявиха филипински стриптийзьорки, чиято цел е обществото да уважава труда и атлетизма им.

Базираната в Манила организация Polecats (Котки на пилони) се опита да докаже, че изпълненията им вече не са единствено за долнопробни клубове и барове. Докато оркестър свиреше класически аранжименти на модерни песни, танцьори и от двата пола се въртяха и катереха грациозно по 4-метрови пилони, демонстрирайки пластичност, сила и чувствена акробатичност.

"Човек не ходи в "Сирк дьо Солей", за да се възбужда, въпреки че някои сигурно го правят. Искам хората да видят, че сме много добри в това, което правим, а не просто сексапилни", заяви Кристина Ди, директор на Polecats. „Искам хората да видят, че това е много трудно. Ако искате от мен просто да размахам косата си, да се спусна надолу и да раздрусам гърдите си, можете да го получите и другаде", настоя още тя.

в мо / Bg whores